Sunday, 19 November 2017
A+ R A-

За децата и родителите

        За всеки родител от първостепенна важност е децата да растат здрави, да боледуват по-малко и да имат щастливо детство. Опитваме се да прекарваме повече време с тях, да ги обогатяваме с повече информация и да им предадем най-доброто от нас. За съжаление в днешното забързано и натоварено ежедневие, времето се превръща в ценен и много често дефицитен актив. Искаме да бъдем с децата си, но в същото време искаме да се развиваме професионално и да получаваме добри доходи. За съжаление много често не умеем да подредим приоритетите си по най-правилния начин. Това несъменено се отразява върху свободното ни време и най-ощетени обикновено са именно най-близките ни хора. Чрез тези редове се опитваме да обясним и помогнем на родителите да вземат най-правилните решения, които касаят здравето и развитиетието на техните деца.

 

          

 

   Да започнем от съня. Сънят е най-доброто средство за възстановяване. Всеки е имал периоди на безсъние и добре знае как това се отразява на кондицията и работоспособността. Децата също не са изключение и имат нужда от повече сън от възрастните. При тях обмяната на веществата протича по-бързо и докато растат израсходват повече енергия, поради което имат нужда и от повече време за възстановяване. Нуждаят се от минимум девет часа здрав сън. Какво обаче се случва на практика и какви са причните подрастващите да не получават нужното им време за почивка. Да започем от това, как навиците на родителите се отразяват върху децата. За тези, които ходят на работа възможностите да прекарат време с децата е наистина ограничено. Обикновенно това се случва след 19:00ч когато те вече са се прибрали от работа. Следва вечеря и време за игри, а оттам и лягане което е трудно постижимо преди 22-23ч. Ако децата посещават детска градина или училище ставането е около 6:30ч. Това води до намаляване на времето за сън. Отразява се върхи тонуса на децата, прави ги по-изнервени и по податливи на простудни и вирусни заболявания, намалява концентрацията им. 

            

На второ място ще обърнем внимание на храненето и как то се отразява на подрастващите. За съжаление вече се е превърнало в тенденция, родителите да дават на децата каквато и да е храна с цел детето просто да бъде заситено. Качеството и начина на обработка на продуктите, съдържанието на хранителни стойности и времето за прием е от съществено значение. Трите основни източника на енергия за човека са белтъци, мазнини и въглехидрати. И тъй като смятаме, че една от основните причини за хранителните разстройства и здравето на човека е прекомерния прием на рафинирани въглехидрати ще се спрем именно на тях. Като източник на енергия те са със сходни стойности с тези на белтъците и два пъти по-ниски от тези на мазнините. В същото време те доставят енергия най-бързо. При храносмилането въглехидратите се разграждат на основните си съставни единици, а именно захарите. Въглехидратите се делят на прости и сложни. Тъй като простите доставят енергия на тялото по-бързо те са по-склонни да се превръщат в телесна мазнина когато не бъдат усвоени на момента. Простите въглехидрати също така са сладки, което ги прави по-желани от децата. Нерафинираните въглехидрати са източник на витамини и минерали. Такива са плодовете и зеленчуците, докато рафинираните или претърпелите сериозна вторична обработка не притежават никакви витамини и минерали. Пример за такива въглехидрати са пържени храни, чипс, шоколад, бисквити, кроасани, баници, солети, захар и други.

Малко хора са наясно, че най-сложният човешки орган след мозъка е именно дебелото черво, който отговаря изключително за усвояването на храната, и оттам има пряка връзка с имунната система. Затова ви съветваме да се отнасяте с него точно толкова внимателно и грижовно както се отнасяте и с мозъка. Ако приемате храни, които натоварват храносмилателната система и не са в пресен вид при закупуването им е време да се замислите за ефектите от приема на тези продукти върху вас и децата. За съжаление осъзнаването при възрастните е труден процес и негативните ефекти са именно върху децата. Част от този процес е отказа от това децата да бъдат поддържани сити в ежедневието, чрез непрекъснато подканване за ядене на всевъзможни боклуци.

Ако искате подрастващите наистина да изпитват удоволствие и да усещат вкуса на прясната храна спрете да им предлагате горепосочените храни, които обикновено са пакетирани в лъскави опаковки именно за да привлекат вниманието. Не им давайте храна когато и да е, а им създайте режим. Закуската трябва да е сутрин след като тялото се е събудило и слънцето е изгряло, второто ядене трябва да е по обяд, а вечерята поне един час преди лягане. Всеки междинен прием на храна трябва да бъде ограничен до плод или сурови ядки, а приемът на вода трябва да бъде през целия ден. Всеки опит за заместване на водата с други течности като сокчета или газирани напитки е противопоказен. Всяка храна в, която има добавена захар притъпява вкусовите рецептори и прави обикновената и здравословна храна по-малко желана и в един следващ етап причинява хранителни разстройства. Ако искате да спечелите любовта и уважението на децата не го правете чрез храната или чрез угаждане на всички детски желания. Хранете се добре и им давайте пример как и те да го правят.

            

 

На трето място бихме препоръчали да изградите двигателини навици в децата посредством различни спортни активности. При малките деца, които лесно губят фокус е най-лесно това да стане под формата на игри. Ако вие играете с тях ще имате възможност да създадете истинска връзка с децата и много по-лесно ще спечелите доверието им. Физическите натоварвания са предпоставка за успешно и пълноценно развитие и дава възможност на децата да растат здрави и със самочуствие.

           

 

  Като обобщение ще кажем, че всеки човек се нуждае от внимание и децата не са изключение. Виманието е преди всичко комуникация. Комуникацията и личният пример не могат да бъдат заместени с електронни игри, таблети и захарни изделия. Децата приемат от вас това, което правите затова се стремете да няма противоречие между съветите, които давате и фактическите ви действия. Представите на децата за добро и лошо, правилно и грешно са резултат на това което правите, а не на приказки.